Заразяването на медиите с COVID-19

...или как за 10 седмици новините за пандемията окупираха информационното пространство



Имало едно време един болен прилеп… Никой не е предполагал, че така ще започва най-страшната приказка на 21-ви век.

В този момент едва ли са много хората в света, които не са чували за коронавируса. Ако стесним кръга и погледнем само в Европа е възможно броят на хората, които не знаят що е то коронавирус, да клони към абсолютната нула.

За 3 месеца епидемията се превръща в пандемия и ангажира обществата по целия свят, измествайки и буквално закривайки всякакъв друг вид теми от медийното пространство.

Нека проследим как това става у нас и в близки държави в рамките на последните десет седмици.

Благодарение на платформата за медиен мониторинг, можем да направим този задълбочен анализ. Ако и вие имате нужда да анализирите успешно информацията, заявете безплатно демо още сега:




Страните, на които ще обърнем особено внимание в този материал са България, Румъния, Северна Македония и Сърбия.


Как започва всичко?

За първи път коронавирусът е обявен в световен мащаб през декември 2019 година. Новината, разбира се, идва от Китай. На 31 декември е оповестено, че в Ухан се борят с непозната форма на пневмония, от която са заболели близо 30 души. Първите съмнения са за форма на SARS. На първия ден от новата година, учените установяват, че става въпрос за нов вид вирус, който се е разпространил сред хората в Азия.

По това време в балканските държави се регистрира почти нулево присъствие на новини по темата за непознатата болест. Тази тенденция продължава до края на януари.


Колкото повече приближава, толкова по-истинско изглежда

Около 20 януари 2020 започват да се появяват първите случаи на коронавирус извън Ухан. Регистриран е и първият случай в САЩ. Това дава повод на новините да навлязат и на Балканите, но все още като нещо любопитно, отколкото като сериозна заплаха.

През следващите седмици в България, Румъния и Северна Македония новините, посветени на COVID-19 представляват около 5-7 процента от информационния поток, докато в Сърбия този процент е още по-нисък: 1 процент.

В края на февруари в Италията случаите на заболели рязко скачат от 5 до 120 в областта Ломбардия. Правителството предприема спешни мерки. По същото време, администрацията на Тръмп поисква от конгреса 1.25 милиарда долара за справяне с коронавируса.

В този момент интересът на медиите към “нашествието” на коронавируса нараства многократно и вече делът на новините, свързани с COVID-19 в България, Румъния и Северна Македония се покачва до около 20 процента, докато в Сърбия той почти не се променя - 3 процента.

В началото на март 2020 интересът на българските и румънски медии към коронавируса расте правопропорционално на разпространението му в Европа.

След регистрирането на първите случаи на коронавирус и с настъпването му на Балканите, медиите в България и Румъния говорят предимно по тази тема. Процентът на новините, свързани с COVID-19 нараства до над 50 процента.

В същото време, Сърбия реагира доста по-различно, оставяйки под 30 процента от медийното говорене да е свързано с корона вируса.


Всяка втора публикация, на която попада българският читател е свързана с коронавируса

Новините относно коронавируса стигат до над 60 процента от всички български публикации през последната седмица. Значителен е и броят на новопоявилите се статии – от средно 85-86 хиляди онлайн публикации седмично през януари и февруари, броят се е покачил на над 115 хиляди в седмицата 15-22 март. До 20:00ч. на 29 март наблюдаваме вече 61-процентов дял на публикациите, свързани с пандемията. Възможно ли е темата да обсеби напълно медийното пространство?


В Румъния съдържанието относно коронавирус заема почти 60 процента от онлайн новините. Ръст от 35 процента бележат румънците в общия обем на публикации в изминалата седмица спрямо януари и февруари.


В Северна Македония наблюдаваме подобна картина. През последните две седмици драстично се е увеличило присъствието на темата, достигайки почти 50 процента между 16-ти и 22-ри март.


Най-голямо впечатление правят сръбските медии, които не отразяват новините за глобалната пандемия със същата честота, като останалите балкански държави, макар и мерките, взети от сръбското правителство за ограничаване на разпространението на вируса, да са много сходни с тези в България.


Въпреки, че броят на заразените е двойно по-висок от този в България, медийният фокус върху темата достига под 30 процента.


Ролята на “малкия екран”

В България, медията, най-силно заразена от коронавируса, е телевизията. Темата облъчва зрителите от ефира на БНТ, бТВ и Нова ТВ в 75 процента от екранното време на новинарските емисии, сутрешните и вечерните публицистични предавания през последните две седмици.

И накрая, един интересен поглед върху разпределението на споменавания на водещи български личности, действащи във връзка с пандемията. За месец март, най-често споменаваното име е това на генерал Венцислав Мутафчийски, следван от министър-председателя Бойко Борисов, Министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, Президента Румен Радев и с най-малко споменавания - главният прокурор Иван Гешев.


Мога ли да получавам ежедневни доклади за ситуацията COVID-19 на Балканите?

Perceptica предлага ежедневен доклад Daily Balkan Barometer, който отразява най-важното, свързано с разпространението на корона вируса в Югоизточна Европа. Искате ли да научите повече?



Ако искате да разберете как работи платформата за медиен мониторинг на Perceptica, заявете Вашето демо още сега:




С демо версията на платформата за медиен мониторинг ще може да тествате основните ѝ функции и да разбете как можете да използвате този мощен аналитичен инструмент за постигане на вашите бизнес цели.